Зелената къща и изкуството на откриването
„Мечтаенето му е майката” според Албена Марашлиева, създател на зеленото винтидж магазинче „Артишок”, което е новата й любовна тръпка вече от 4 години насам. Така зелената концепция на магазина отива много по-далеч от идеята за еко мода. Отива към специфичното ретро усещане на изисканите облечени копченца, към топлия спомен за миналото, към търсенето и намирането на смисъл. Ето точно така гардеробът се превръща в приказно място, където дрехите оживяват – омагьосани от любовта към модата и красивото, от стремежа към индивидуалност. И към вечност.
CODEMODA: Какво е Артишок и кога се роди концепцията?
АЛБЕНА: Артишок е винтидж пространство, селективен секънд хенд и хендмейд бутик, Артишок е магазин за съкровища, плюс още нещо. Простете ми многословието, но Артишок е и клуб и място за хора с изострена чувствителност към модата. С годините, вече четири, Артишок стана и затворен приятелски кръг от почитатели на красивото и различното. А иначе Артишок е един малък зелен магазин, под липите на една тиха централна варненска улица. Концепцията се роди внезапно, от нищото, поне на пръв поглед, като любител на тези неща, макар без никакъв бизнес опит, исках да направя такъв магазин във Варна. Да кажем, че исках да пазарувам от такъв магазин. Леко ретро, леко суинг, леко самодеен, заради хендмейд нещата, които започнахме сами да правим и впоследствие да издирваме автори... С винтиджа в чистата му форма опипвахме известно време почвата... докато стигнах до извода, че може би има ниша за това... Артишок се роди като противовес на ширпотребата и китайската инвазия на евтини реплики и нискокачествени дрехи... С комплимент към търсачите на модни съкровища, каквато съм и аз самата.
CM: С дългогодишен опит в съвсем друга сфера – медии и PR - как реши да създадеш Артишок?
АЛБЕНА: Образованието ми и голямата ми любов са журналистиката. Почти 20 години това беше моята професия, другата ми специалност е пиар-а и комуникациите. Но както обикновено става с дългите връзки , когато почувстваш, че една любов бива изяждана от рутината или странични обстоятелства е време за освежаване. В моя случай - брутална смяна на обекта на желанията. Вероятно модата винаги е била някъде в сърцето ми, както на повечето жени, учех се в движение, от грешките си, лека полека взех да заобичвам новото си нещо... И да откривам, че може би двете неща не са съвсем далечни. Опита ми в комуникациите и маркетирането на брандове вероятно ми е помогнало, за да се задържим живи и на пазара вече 4 години, колкото и нескромно да звучи.
CM: С какво винтидж концепцията се различава от обикновения моден ритейл? А винтидж продукта от обикновения?
АЛБЕНА: Най-вече с това, че има история. Или поне имитира такава. Винтидж модата и истерията по нея не са новина, те са сериозен тренд от години навън, а от пет-шест години и у нас. Нещо като модната реплика на носталгията по живота през 60-те, 70-те, 80-те... изобщо миналия век с всичките му сладки ретро послания. Днес живеем бързо, с усещането за загубен смисъл и търсенето на връзка с миналото е изражение на желанието ни да променим това. Или поне да се опитаме. Винтидж продуктът е роклята на мама от стария скрин - коприна, перли, облечени копченца, ръчна бродерия, как да не се влюбиш? Той е хапка изискан черешов пай, вместо обичайната кифла с мармалад. Друго изкуство е съчетаването на винтидж дрехи или аксесоари с горещи модни трендове. Осъвременяването, преосмислянето и вкарването в модерни сетове и аутфити. Като невъзможната и вечна любов между бабината дантела и денима, или между кадифето и телешкия бокс например. Любов, която повечето големи дизайнери експлоатират до премала.
"
ВИНТИДЖ ПРОДУКТЪТ Е… ХАПКА ИЗИСКАН
ЧЕРЕШОВ ПАЙ, ВМЕСТО ОБИЧАЙНАТА
КИФЛА С МАРМАЛАД.
"
CM: Един от най-популярните в Европа онлайн магазини за продажба на използвани дрехи и аксесоари Vestiaire Collective предлага както винтидж и дизайнерски продукти, така и артикули на масови брандове, например Zara. Всичко се продава еднакво бързо. Как си обясняваш този феномен?
АЛБЕНА: Преди малко стана дума за горещия от години тренд за съчетаването на винтидж и съвременни тенденции. Вероятно има някаква връзка и с този феномен, както го наричате. На мен поне ми е любимо. А иначе, явно ценителите по света се множат ежедневно.
CM: Какво ще открият при теб посетителите на Артишок?
АЛБЕНА: Селектирани марки качествени секънд хенд дрехи. Бутиковата селекция е с почит към по-винтидж звученето, по-мадамски неща. Денимът е единственият компромис, който предлагаме като по-спортни неща. „Открият” е ключовата дума обаче. Нашите клиенти идват, за да си открият съкровище. Дали това ще е дизайнерска рокля на Missoni, винтидж чанта на Prada от 80-те или просто бейсик топ на някой по-масов бранд, откриването е нещото, което те прави щастлив. Ще открият и отбрана селекция ръчноизработени бижута, аксесоари, чанти, всякакви експерименти с намигване към рисайклинга. Тоест повечето неща се правят от дрехи, които вече са изживели живота си като такива... Ние самите сме правили нови подобрени версии на прекалено ретро неща, които обаче носят духа на времето като материя или принт... По едно време започнахме да експериментираме с такива неща. В момента работим и върху собствена линия... рокли. Идеята при нас е да предлагаме идеи за цели сетове. Така е по-лесно.
"
ОТКРИВАНЕТО Е НЕЩОТО,
КОЕТО ТЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВ
"
CM: От къде идват съкровищата в магазина?
АЛБЕНА: Част от тях от винтидж базари от чужбина, част от тях от секънд хенд складове, след тежка и прецизна селекция. Аксесоарите идват предимно от талантливите ръце на хендмейд майстори - предлагаме чанти от стари пуловери, гердани от стари тениски обеци от копчета или хербаризирани цветя и всякакви такива щуротии. За цветни хора.
CM: По какви критерии избираш продуктите за магазина? Съобразяваш ли се с трендовете и собствения си стил?
АЛБЕНА: Бих искала да не се съобразяваме, но субективният момент в подбора винаги е ръководен от идеята харесва ми или не. Което вероятно е грешка от моя страна. Защото признавам си аз съм по-бохо, по-кежуъл потребител, влюбен платонично във винтиджа. Обожавам дантела и кадифе, но най-често ще ме видите в тениска и дънки. Какъв парадокс нали? Всъщност опитвам да се съобразявам с трендовете, подбираме предимно естествени материи, женствени силуети. В началото при нас опитвахме да налагаме марки като NOA NOA , едни от модерните вестоносци на винтиджа, но днес се убедихме че трябва да сме и по-модерни... в предлагането си като неща от Masons или Massimo Duti, до Desigual и Zara, например.
CM: Коя е най-ценната ти винтидж находка изобщо (лична или за Артишок). А в момента в магазина?
АЛБЕНА: Не са малко, и сега ме е яд, че тези съкровища просто са преминали на бегом през ръцете ми - от иконичния Бъркин модел на Hermes, през рокли на Wera Wang, сако на Dior от 78-ма... десетки, стотици вече... В момента в магазина мисля, че е едно бяло сако на Кристиян Лакроа с дантелени ревери и удължена линия, което идеално би паснало с увиснали бойфренд дънки например. Съвсем скоро - миналата седмица беше един вълнен топ с къс ръкав на Mason Martin Margiela. Моята лична находка са моите чанти. Болен фен съм. Burberry Prorsum, Marc Jacobs, Celine - такива неща... Най-ценната ми винтидж находка е една чанта на Prada, която не съм смъкнала три години от гърба си. Любов от пръв поглед.
CM: Вече се развиваш професионално в сферата на модата, как се информираш за всичко, което се случва в модния свят?
АЛБЕНА: В началото по интуиция, после бавно и полека от всичко, което може да ми даде информация, следя блогове, сайтове, списания... Улицата също е своеобразен информационен източник, макар че тук е смешно да говорим за топ-тенденции. По-скоро за тяхното репликиране в роден вариант. Но е вдъхновяващо да видиш модерни млади хора, които избират ретро изискаността, вместо анцунг и екстеншън културата, която масово е удавила България.
CM: Какво те води напред професионално?
АЛБЕНА: Краката ми. Шегувам се, води ме любопитството все още и слава богу. Като изключим моментите на отчаяние, че чисто пазарно и маркетингово малки магазинчета като моя нямат никакъв шанс... Идеята да развия Артишок. Посоките сами се появяват и изчезват... Може би мечтата за собствена линия, мечтата да уча мода и мечтата да дойде ден, в който това ще има смисъл. Дефицита на смисъл е нещо, което убива. Затова мечтаенето му е майката!!!
26-05-2015
Автор : Галина Друмева
Снимки : Артишок
CODEMODA.com обича разговорите с приятели. Добавете своя коментар като влезете в профила си или се регистрирайте.
